Чувствеността е древният език на женската душа – песента на живота, разгръщаща се като поезия в движението, ромон в гласа, нежност в дланите и плам в очите. Тя е тихият светлик, съпровождащ ни по пътя, когато е тъмно, както и мощния огън на трансформацията. Тя е съкровения копнеж – дълбинната молитва, носеща изцеление и творяща чудеса.
„Алхимия на чувствеността“ е процесът, в който тялото се разтваря като цвят, готов на бъде погален от лъчите на слънцето. Тук всяка болка бива докосната от лечебното вътрешно присъствие и освободена с благодарност. Тук на всяка емоция е предложена любяща прегръдка, разширяваща се до безопасно пространство за изразяване чрез звук и движение. Тук всички аспекти на женската природа – някога разединени – се срещат, за да отпразнуват своята цялостност.
Тук всяко клеймо на страха, осъдителността, срама и вината бива грижовно отмахнато, а невинността, чистотата и светостта на женската чувственост – възстановена и почетена. Тук женската сила най-сетне се прибира у дома – въплътена в тялото като в древен храм, за да разпростре посланието си за обич, радост и красота много отвъд неговите физически ограничения. Тук жената си припомня, че е именно такава, каквато я е сътворила самата Любов.
В практиката ни посрещат заземяващи упражнения, които създават поле на сигурност и вдъхват доверие в процеса. Вниманието грижливо обхожда усещанията и търси оставените по тялото следи от неизразени емоции. Следващият етап дава разрешение на сподавените чувства да намерят своя израз чрез звук и движение. Предложените от водещата движения не изискват строго следване, а са по-скоро покана към разгръщане в спонтанен поток. Дъхът е често насърчаван да прелее в деликатно озвучена въздишка, резонираща с вътрешното преживяване. Заключителната медитация предлага интеграция и разкрива нови перспективи в себеизразяването.
Йога ни помага да реализираме истинския си потенциал, разкрива пред нас тайната как да живеем щастливо, в хармония със себе си и другите.