Споделено за йога с бебето

Казвам се Тея, на 44 години съм и съм майка на Самуила (Момо), на 9 месеца.
Започвам това писание, за да разкажа как двете с Момо се оказахме „йогини” в студио Йога Дивали в София.
Аз се срещнах с йога „на живо” преди 5-6 години, когато търсех алтернативни възможности за лечение. Така разбрах, че йога е „моето” нещо и къде по-редовно, къде по-малко редовно търсех място за нея в ежедневието на „работещо момиче”. Когато забременях, бях убедена, че ето сега ще се отдам на любими неща, включително и задължително йога за бременни. Така открих йога студио Дивали (най-близкото йога студио до моя квартал, което предлагаше програма за бременни). За съжаление моята бременност не позволи почти никаква йога, но пък вече се бях запознала с йога-учителите Дани и Дани и много ги бях харесала. Бях искрено учудена и възхитена от гъвкавостта на йога-учението, което предлагаше и чудесни практики за дами с огромни тумбаци и много впечатлена от хората, които бяха посветили време и усилия да научат и преподават тези практики. Когато научих, че Дани води и курс за бременни и последващ за първи грижи за бебето, бях убедена, че това е именно курсът за мен (така се и оказа, но това е друга история).
И така, бебето беше вече факт, изнизаха се първите месеци (за щастие прекарани в селска къща, далече от нажежената София), ние се върнахме в града. Момо беше вече на 4-5 месеца и аз се чувствах напълно готова да пробвам с нея „приключението” Йога за мама и бебе. Получихме съобщение от Дани, че заниманията започват, приготвих ентусиазирано екип за мен и оранжев гащеризон за бебо и ….няколко седмици пълен провал – Момо или заспиваше точно преди да излезем, или точно тогава идваше времето за хранене и смяна на гащите ….Е, стана ясно, че за да отидем на йога трябва да има поне приблизително някакъв режим …

Дойде и дългоочакваната сряда, в която нашия график вървеше перфектно и стигнахме навреме до студиото. Ето какво се случи там – посрещнаха ни Дани и Дани. Оказа се, че няма защо да се притеснявам за това как ще се съблечем и преоблечем и двете, защото Момо веднага се намери в сигурни ръце, докато аз нахлузвах удобен клин.
В залата ни очакваха звездовидно наредени постелките, няколко „стари” познайници (въпреки, че ги бяхме виждали само в коремчето на мама) и нови бебоци. Часът започна със запознанство – на бебетата с другите бебета, на майките с другите бебета, на майките с другите майки. И така вече имахме нови ПРИЯТЕЛИ.
Нататък следваха упражнения с бебо, които мама му прави; упражнения за мама и бебо заедно; упражнения само за мама.
Часът свършва – личи си по огладнелите и уморени малки същества. Но всичко е добре организирано – след нас няма веднага друг час. И всеки може спокойно да похапне (мляко, пюре, бисквитка ….), да получи чисти гащи, ако се налага и дори да подремне … Разбира се всичко това, при необходимост може да се случи във всеки един момент от часа. Разказвам това, защото отначало се притеснявах какво ще стане, ако внезапно ни се доспи или огладнеем. Е, няма място за притеснения – разбира се винаги се случва някой малък човек да има нужда от храна или почивка и това съвсем естествено се случва в хода на занятието.
Разбрах и, че всеки път е различно, веднъж малкия човек е в страхотна форма за гимнастика – радва се на всичко и се включва с усмивка, друг път сякаш някои неща са му в повече, трети път, имам чувството, че изобщо не се получава …Но важното е спокойствието и адекватния ни отговор на сигналите на детенце.

И така вече 4-ти месец сме заедно на йога. Разбрах, че от нас се иска само:
– Удобни дрехи за мама
– Удобни дрехи за бебо
– Одеялце за бебо (използвахме нашето само докато беше по-малка – сега пълзи навсякъде вече …)
– Храна и течност за бебо – задължително ! – много и внезапно се огладнява от тези практики
– Резервни памперси/ и евентуално дрешки
И чакаме следващата сряда с нетърпение, защото:
– Това е начин да споделя нещо, което много харесвам със същество, което много обичам;
– „Ползите” от практиките в чисто телесен план за бебо и мен, не коментирам – раздвижени, освежени, разтегнати, релаксирани …и то всеки път по различен забавен начин …
– Една беззъба усмивка е чудо, а какво ще кажете за 5-6 едновременно ? вълшебно е …
– Момо е ужасно щастлива, че има толкова деца и хора наоколо – учи се от другите бебета, общува с тях и запълва необходимостта от нови контакти
– Аз се уча да общувам по НОВ различен начин с моето дете, с другите деца и техните родители
– Особено ме вдъхновяват новите подходи за общуване с моето дете – как да му говоря, как да го хващам, подхващам, докосвам, вдигам, водя ….
– Всеки път научавам нови неща за Момо – удивляват ме неподозирани двигателни умения, специфични реакции, умението да учи нови неща …
– „пътьом” научавам и куп полезни неща от другите майки – споделен опит с храненето и обличането, прохождането и проговарянето …
– Забавно и весело е винаги и разнообразно – топки, специални колани, люлки за въздушна йога …
– Всичко ново-научено може да се приложи веднага у дома и извън студиото
– Това са два часа в „защитена среда” – имам предвид, че на фона на агресията, отчуждението, негативизма и липсата на толерантност в големия град, тук е оазис – средата е приятелска и много позитивна; като майка и жена се чувствам подкрепена и солидарна
– Студиото е място, където уж между другото попадаш и на нови и интересни предмети и книги – топка-таралеж за игра и масаж, прекрасна книга с фотографии за Хималаите, интересни четива за възпитанието на децата и техните родители, ароматни чаени смески и т.н.

И разбира се прекрасни почти два часа с Дани и Дани – толкова професионални – можещи и знаещи и толкова отдадени, позитивни и човечни. БЛАГОДРИМ ВИ ОТ ВСЕ СЪРЦЕ !
Започнах да пиша всичко това, за да разкажа на приятели и познати, а и на нашия татко (който от известно време работи в чужбина) що е това йога за мама и бебе и какво правим там ? Накратко – НЕ правим сложни, трудни и невъзможни неща с телата си – не говорим на бебета за асани, пранаяма и йога нидра, правим само неща достъпни и полезни и за двете страни (не се сдържам да споделя, че бебетата изначално знаят за йога повече от самите нас и се справят перфектно и самостоятелно с доста сложни практики). Дани и Дани са изключително „вещи в занаята” както се казва. Абсолютно всичко е съобразено с възрастта на конкретното дете и възможностите на майката. Т.е. ако едно упражнение се прави по един начин с 3-месечно човече, то си има и специален вариант за 8-месечния батко или 9-месечната какичка, която вече по никакъв начин не иска да лежи по гръб. С две думи – учим се как по-пълноценно да общуваме с децата си и как да ги водим по-мъдро напред в живота.

До скоро – очакваме ви с нас!