Житен режим

“Житното зърно е емблема на човешката душа. То представлява велика история в развитието на Приро­дата. Ако вие можехте да разгърнете листата на житното зърно, да проследите негова­та история, щяхте да разбе­рете напълно историята на човешката душа. Както жит­ното зърно пада в земята и и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа“
“Сила и живот”, първа серия

“Ще се намериш посят на Божествената нива. Ще ми­неш през процеса на житно­то зърно. Ще намериш про­цеса на поникването, ще пре­търпиш зимата, вятъра, сту­да, додето разбереш Божии­те пътища. Не че БОГ има не­що против теб, но то е за твоя полза. Тогава ще се развиваш, иначе ще стоиш в хам­бара. Когато БОГ иска да ни даде свобода, то е премина­ване от едно състояние в дру­го. Външните страдания ид­ват, като един процес на съз­нанието. Страданията показват, че ние сме на правия път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава можеш да се разколебаеш. Сега трябва да изучава­те тази дълбока наука за самовъзпитанието.

Трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен, за да из­работи своята свобода, тряб­ва да придобие и знание. А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всич­ки да бъдете много трудолю­биви, да учите и да правите постоянно малки опити“.
“Доброто семе”, ИБ1930-1932 г.

Автентична статия за провеждането на житния ре­жим от Учителя през месец февруари, бе публикувана за първи път в брой 1/1995г. на в-к “Братски живот”. Незави­симо от това, през изминали­те години често се спекулира по този въпрос и се пра­вят много грешки от хората в Братството, най-вече от незнание. Възникнаха и много допълнителни, уточняващи въпроси. Затова сега, отново, бих желал да разкажа по-подробно за това, как точно Учителят е провеждал житния режим.

Аз започнах да изпълнявам житния режим през месец февруари 1960 г., в съответствие с указанията, които ми даде нашата ръководителка в Габрово – с. Цанка Екимова – една от най-близките ученички на Учителя. През тези години ми правеше впечатление, че точният начин на провеждането на режима не беше еднакъв във всички братски групи по градове и съществуваха явни разлики в детайлите. Това за мене беше учудващо и необяснимо. Случи се така, че през м. януари 1968 г. бях изпратен от завода, в който работех, на двумесечна специализация в София. Тогава посетих на Изгрева готвачката на Учителя – с. Йорданка Жекова и й се оплаках, че тази година ня­ма да мога да проведа житния режим понеже съм в командировка в София и нямам условия да си приготвя житото. Тогава тя ми предло­жи да ходя всеки ден при нея, да се храним заедно и така да изкараме житния режим. Аз й благодарих с голяма ра­дост и така БОГ ми даде въз­можност “да пия от извора” и да разбера истината за жит­ния режим. Едва сега аз разбрах, защо имаше сред уче­ниците различия при провеж­дането на режима.

Сестра Йорданка ми обясни, че по време на Учителя, този режим през м. февруари са го провеждали само двамата тайно и Учителят не е искал да го даде на Братството. Тъй като по време на Учителя на Изгрева е съществувала тра­дицията да има общ обяд, а вечер Учителя често са го канили на вечеря от някоя брат­ска група с цел за общуване и разговори с Учителя – тогава е правело впечатление, че за известен период от време през м. февруари, Учителят е отказвал на тези покани и са се хранили само със своята готвачка. Приятелите не са знаели истинската причина за отказа на Учителя, но са приемали това като негово желание за известна почивка и усамотение. Ние можем само да гадаем, каква е истинската причина Учителя да не сподели това упражнение с братството, но този факт ми обясни на какво се дължат различията за провеждането на режима в раз­личните братски групи. Фактически този режим не е описан в никоя беседа или пък в разговорите с бр. Боян Боев, а упражненията с жито, даде­ни в някои беседи са доста различни от провеждането на житния режим през февруа­ри. Затова някои наши прия­тели, които твърдят, че са чели в еди коя си беседа, всъщност говорят за други упражнения и зада­чи, които Учителя е задавал в Школата. Фактически с. Йорданка Жекова е единствената, която е била запозната с режима. Тя ми споде­ли, че през 1953 г. Учителя й се явява на сън като видение и й разрешава да даде режи­ма на Братството. Тя обаче беше изключително свенлива, скромна и свита душа и не го беше описала, а ми каза, че го споделя само с тези, които се интересуват, ко­ито пък съответно преразказ­ват на другите и така възникват неточности и непълноти. Затруднението идваше от това, че даже най-близките ученици на Учителя, като бр. Боян Боев, бр. Борис Нико­лов, с. Паша Теодорова, с. Мария Тодорова и други фактически не знаеха за съществуването на житния режим.

Затова аз съм изключително благодарен на съдба­та за дадената ми възмож­ност да карам режима с готвачката на Учителя и да й задам много въпроси, които да изяснят всички детайли и се­га споделям това с всички, за да стане истината достъпна до всеки, който желае да се докосне до нея.

Житният режим ЗАПОЧ­ВА ВИНАГИ през м. февруа­ри (никога през друг месец) 1-3 дни след пълнолуние. Тъй като то всяка година се пада на различни дати, затова и началото на режима не е от една и съща дата и понякога, когато пълнолунието е по в края на месеца, режи­мът може да продължи и през м. март. Трябва ведна­га да отбележим, че житният режим през м. февруари ня­ма пряка връзка със зодиа­калните знаци и не е задъл­жително да бъде провеждан само в зодиакален знак Во­долей, а може и в зодиакален знак Риби. Когато пълнолуни­ето през м. февруари се пад­не в крайните дати на месе­ца (например 27-28 февруари) и тогава ако вземем за начало на режима три дни след пълнолуние би означавало режима да започне през м. март. Това не би било правилно, защото противоречи на основното правило режи­мът да започва през месец февруари. В такива крайни случаи се взима пълнолуни­ето в крайните дати на м. яну­ари, като режимът трябва да започне в началото на м. февруари.

Като отчитаме дневната цикличност през седмицата, най-благо приятно (но не за­дължително) е режимът да започне в сряда, за да се отпости на десетия ден в петък. Задължително обаче е, отпостването да стане все още на разсип на Луната, т. е. пре­ди датата на новолунието.

Така ако отчитаме всичко горепосочено, най-благоп­риятно е житният режим през м. февруари 2006 г. да започ­не на 15.02. (сряда), тъй като пълнолунието е на 13.02.2006 г. Житният режим продължава десет дни.

През м. февруари Приро­дата още “спи” зимен сън и ние трябва да пречистим фи­зически и духовно организма си, за да можем да възприемем праната, която е в изобилие в началото на пролет­та. Учителя е избрал м. фев­руари като най-подходящ пе­риод за прочистване на орга­низма. И наистина м. януари е все още много рано, а тем­пературните условия често са много сурови, което би изтощило организма, а м. март е вече късно в умерения пояс.

ПОДГОТОВКА

На първия ден сутринта се казва един път формулата:
“Господи, приеми ме в лечебницата на Природата за десет дни”.

Всеки ден трябва да се употребяват.

• 100 грама жито (то съдържа всички елементи необходими за поддържане на живота);
• три ябълки (за сърцето),
• девет ореха (за мозъка),
• мед (за кръвта) и лимон,
• минимум 1,5 литра преварена вода.

Необходимо е плодовете да бъдат най-хубави и здра­ви, а водата да бъде от ня­кой чист извор, а не от водоп­ровода, защото последната е хлорирана и нечиста. Не се препоръчва и минерална вода, защото тя е по-наситена с някои минерални соли в съ­ответствие с нейния произ­ход. Идеалният случай би бил да разполагаме с рилска вода и най-вече от чешмичката „Ръцете, които дават“.

ПРИГОТВЯНЕ НА ЖИТОТО
Сто грама жито се измива много добре от вечерта и с лъ­жица се слага в добре запаз­ващ топлината еднолитров термос. Залива се с вряла во­да почти догоре и термосът се затваря добре, за да може житото да няма достъп до въздуха. На сутринта внимателно се излива от термоса само житената вода и се изпива на гладно, половин-един час пре­ди закуска, като се добавя мед и лимон по вкус. Необходимо е тази житена вода да се задържа малко в устата, като се “дъвче”, а не да се изпива на едри глътки, защото фактически това е изключително силна и концентрирана Хра­на. Житената вода е също и много силно лекарство, което Учителят дава за лекуване на нерви, като в този случай тя е необходимо да се пие 40 дни. Така че тези, които ис­кат да се лекуват, биха могли след завършването на житния режим (10 дни) да продължат да пият житената вода. Горепосочената житена вода има тази лечебна сила само в случая, ако житото е ГРУХАНО. Ако житото е су­рово, водата не може да проникне през обвивката на житните зърна и да поеме жизнената им сила Искам изрич­но да подчертая, че Учителя е ползвал през житния режим само грухано жито от сорта бяло жито, а не сурово или покълнало такова. Това трябва да се има предвид от всички, които искат правилно да проведат житния режим. Употребата на сурово жито -това е друго упражнение, да­дено от Учителя в беседа, която обаче не се отнася за житния режим през февруа­ри.

Дневната порция жито се разпределя на три части, ка­то е желателно, след отсипване на съответната част, останалите части да остават в добре затворения термос, което запазва житото в свежо и прясно състояние, докато, ако то се отсипе сутринта и стои на открито то се окисля­ва от въздуха и губи от своя­та хранителност. При всяко от яденетата се изяжда, съответната част от житото, една ябълка и 3 ореха.

Желателно е около час преди ядене да се изпиват поне по 2 водни чаши преварена вода с мед и лимон. Практически сутринта тази роля изпълнява житената вода. Ако не се пие достатъчно вода, организмът се обезводнява и житеният режим се кара много трудно. Затова пий­те вода, колкото може пове­че, но само преварена така­ва и никога студена, непреварена.

Тук искам да споделя, че когато бях с готвачката на Учителя, първоначално аз слагах меда във водата и така го пиех разтворен. Забелязвайки това, тя ми направи забележка: „Учителят не правеше така”. Но как, за­питах аз, нали науката пре­поръчва медът да се разт­вори, а не да се приема кон­центрирано. Тогава тя ми обясни, че Учителят е взимал с малка чаена лъжичка мед и го е слагал на горното небце. След то­ва е отпивал от водата, в която е капвал няколко капки лимон. Водата е задържал достатъчно дълго в устата си и я е “дъвкал”. По то­зи начин тя е разтваряла меда в устата и така я е поглъщал. „Но защо е правел така, попитах аз? Първона­чално и аз не знаех, каза тя, и затова го запитах и той ми обясни, че най-висшите ду­ховни центрове в мозъка на човека се хранят само с веществата, които се приемат чрез устата и че соковете от стомаха са много груби за тях. Освен това, каза тя, Учителя веднъж ме запита: „Сестра, вие колко пъти дъвчите житото преди да го глътнете?” Аз сконфузно отговорих: „Учителю, нали знаете, аз съм бързичка и така… набързо, набързо”. “А, не, поклати глава Учите­ля, трябва да го дъвчете 99 пъти”. Той винаги подчерта­ваше, че храната трябва да се дъвче продължително и внимателно, за да се хранят духовните центрове и за да бъдем здрави. Тези, които дъвчат малко и задържат храната малко в устата си, не могат да бъдат наистина духовни хо­ра, защото техните духовни центрове гладуват. Преди да изядем ябълката е необ­ходимо да я подържим в ръ­ка, да я разгледаме внима­телно, да се свържем с ней­ната аура, да й се порадва­ме, да благодарим на дър­вото, на Слънцето и т.н. При ядене трябва да спазваме даденото ни от Учителя правило. “Хранете се с Любов и Благодарност.“

Тук е мястото да споделя един интересен случай, който ми разказа с. Йордан­ка. “На петия ден на обяд, след като си изядохме житото, Учителя каза. “Рекох, идат”. Аз веднага погледнах през прозореца, мислейки, че някой ни идва на гости. Учителя се засмя и каза. “Не, рекох, новите клетки идват”. Житният режим е даден за обновяване клетките на организма и както се вижда това става на петия ден. Именно на това се дъл­жи и тази лекота и хубаво чувство, което ние придоби­ваме от петия ден нататък и ни става значително по-леко и приятно.

По време на житния ре­жим не се употребява никак­ва сол, а лимонът да бъде максимум един на ден. Медът е по вкус и няма ограни­чения. Добре е семките на ябълките да се посадят на подходящо място като с това, ние ще изразим нашата благодарност за тяхната са­можертва.

Нека сега разгледаме един изключително важен ас­пект на житния режим. За да го илюстрирам, искам да раз­кажа една много стара исто­рия, която някога сподели с мен една възрастна сестра: „Бях много болна и с всеки месец ставах по-зле. Лекарите не ми помогнаха и само влошаваха положението ми.

Накрая реших да се обърна към Учителя за помощ. Споделих с него за болестта си и след като ме изслуша внима­телно, Той каза. “Вие сте болна, защото ядете свински пържоли”. Но, моля ви, Учи­телю, възразих аз, от 17 го­дини съм вегетарианка и не съм опитвала и хапка месо. „Да, каза Учителят, но аз имам пред вид не физическата храна, а вашите мисли и чувства.“

Този случай много добре показва, че истинското, пъл­ното вегетарианство, както и постът са наистина такива и ще допринесат полза само ако са в трите свята, т.е. физическия, духовния и Божествения. С други думи, ние трябва да спазим закона за абсолютната чистота не само относно физическата храна, но също и да имаме само светли мисли, чисти чувства и добри и благородни постъп­ки. Затова е абсолютно необ­ходимо през тези 10 дни да станем СЛЪНЧЕВИ ХОРА и да не допускаме в себе си ни­какви отрицателни мисли и чувства и съзнателно да пра­вим добри и благородни постъпки.

ОТПОСТВАНЕ
Отпостването се прави на десетия ден на обяд, като към житото и останалата храна се добавя и ангелска су­па, подправена с малко сол. Ангелската супа се приготвя, като се сварят цели обелени картофи и накрая се до­бавя магданоз, като може и чер пипер. Няма точен брой картофи, които трябва да се изядат – това е според инди­видуалното предпочитание. В дните след житния режим трябва да се внимава да не се преяжда и преминаване­то към обичайния режим на хранене да се осъществи плавно и постепенно, в хармония с вътрешния усет и чувство за мярка.

Всички отпадъци от хра­ната по време на житния ре­жим като ореховите черупки, обелки и т.н. не бива да изхвърлят на боклука, а да се събират в найлонов плик и след като свърши поста, отпадъците да се заровят на някое чисто място сред При­родата. Между впрочем с. Йорданка добави, че по съ­щия начин трябва да се постъпва и с отпадъци от братските вечери, ко­гато се събираме за нашите празници и последните също трябва да се заравят, а не да се хвърлят на боклука.

Смисълът на житния режим е да ни пречисти и изви­си физически и духовно, да ни направи НОВИ ХОРА, хо­ра, които сега ще дойдат през новата епоха на Водолея и които Учителя нарече СЛЪН­ЧЕВИ ДЕВИ. А да се стре­миш да достигнеш тази мярка, този висок идеал е прекрасно! Нали?…

Записал от сестра Йорданка Жекова брат Жоро – Габрово, в. „Братски живот“ 7 бр. декември 2005 г.