Значението на Дишането

” Истина е, умът е неустойчив, бурен, мощен и упорит! О, Кришна, смятам, че съзнанието е трудно за овладяване, като вятъра (въздуха)!”

-Бхагавад Гита, глава 6, стих 34-

” Пранаяма повдига воала, покриващ светлината на знанието и възвестява зората на мъдростта.”

-Патанджали Йога сутри, глава 2, стих 52.-

” Мистерията на живота и смъртта, чието решаване е единствената цел на човешкото съществуване на Земята, е тясно свързано с диханието. Невъзможността да дишаш е смъртоносна. Осъзнавайки тази истина, древните мъдреци на Индия се възползват от единствената представа за диханието и развиват точна и рационална наука за диханието.”

-Шри Парамаханаса Йогананда в “Автобиография на един йога”, стр.539.-

Въведение

Какво е най-първото нещо което прави едно бебе, когато се появи на бял свят? То диша! Живота на всяко живо същество,човек или животно, започва с дъх и завършва с дъх. Следователно можем да направим извода, че дишането се равнява на живот и живот се равнява на дишане. Без дъх не може да има живот. По-точно, дъхът съдържа “Прана” и тя е невидимата сила, която поддържа целия ни живот. Прана също присъства в храната и водата и дори слънчевата светлина, но ние можем да оцелеем няколко дни бе вода, седмици бе храна и месеци без слънчева светлина. Въпреки това, без дишане не можем да оцелеем повече от няколко минути.

Дишането е не само основната съставка на живота, но то също е съществен инструмент, който йогите използват за повишаване нивото на съзнанието си. В крайна сметка, чрез спазване и контрол на дъха си в медитации и “Пранаяма”, един напреднал йога, може да излезе извън рамките на своето дихание, в състояние без вдишване, наречено “кевала кумхака”.

Хронология

Древните Йоги и мъдреци на Индия са използвали дишането, като средство за “Дхарана” (концентрация) и “Дхяна” (медитация), в продължение на хиляди години. Така, че благодарение на тези Йоги и писанията, които са оставили за бъдещи поколения, ние днес притежаваме знания за дишането. Тези Святи писания са “Бхагавад Гита” (която е част от “Махабхарата”), “Йога Сутри” от Птанджали и “Хатха Йога Прадипика”, написана от Свами Сватмарама, около 1200г. Сл. Хр.

Дишането може да се използва в Йога пасивно или активно. Пасивно, може да се използва като обект на концентрация по време на медитация или по време на практика на асани. Активно, се използва когато дишането се контролира чрез различни практики от Пранаяма.

Дишането в Медитацията

Тук основната идея е дишането да се използва като обект за концентрация и посредничество. Шанкарананда Гири от Ориса, учи, че през целият ни живот, Бог диша чрез нас, но ако се концентрираме да съхраним собствения си дъх, то тогава ние сме в помощ на собственото си дихание, което само по себе си би означавало, че правим Божие дело. Това е в истинският смисъл на Карма Йогата. Чрез вниматело наблюдение на нашия дъх, можем да започнем да си отбелязваме някои характеристики за дишането. Например, ще отбележим, че дишането може да се раздели на четири части: вдишване; задържане след вдишване; издишване; задържане след издишване. В санскрит, тези четири фази на дихателия цикъл са съответно: пурака; антара кумбхака; речака; баха кумбхака. Като, “кумбхака” оначава запазване на дъха, задържане.

Друг аспект на дишането е, че можем да наблюдаваме как вдишваме и издишваме , главно чрез лявата ноздра, което съответства на Ида нади, охлаждане. Когато медитираме, посредством дишане, ние можем да наблюдаваме как нашия дъх влиза чрез ноздрите, или можем да се концентрираме върху разширяването и свиването на гръдния кош или областта на корема.По подходящо йогийско дишане е чрез корема. Също така е препорачително да се диша бавно и дълбоко, по няколко причини, една от тях е, че бавното и дълбоко дишане успокоява ума и облекчава напрежението.

Също така, когато медитирате и в умът ви прескачат хиляди мисли, в един неуморим кръговрат, опитайте се да правите вдишвания и идишвания възможно най-дълго. Направете това като упражнение за няколко минути и след това продължете нормалния си ритъм на дишане, но все още насочвайте мисълта си върху дишането си.

Последната полза от бавното и дълбоко вдишване и издишване е дълголетието. Доказано е, че маймуната диша неспокойно и с 32 вдишвания в минута, за разлика от човека със средно около 18 вдишвания. Обаче, слонът, костенурката, змята и други животни, с по-гоолямо дълголетие от човешкото, имат дихателна честота в пъти по-малка от човешката. Голямата костенурка, например, която може да достигне до възраст от 300 год., вдишва само 4 пъти в минута. /Йогананда, 2007г./
Същата тази техника може да се прилага и на хора- тези, които дишат бавно, могат да живеят по-дълго.
И накрая трябва да се знае, че правилната медитация или истинската медитация, се случва когато се въздъхне с облекчение, дишането и дъхът се обединят като Едно, тогава целта на медитацията е била постигната.

Дишането в асаните

Точно както е в медитацията, така и в практикуването на асаните е разумно да се съсредоточим върху дишането. По принцип, дишането може да се използва като средство за концентрация и за успокояване и облекчаване на ума, докато сте в асана позиция. Дишането помага да се отпуснат умът и тялото. Дишането трябва да се използва при влизане и излизае във всяка асана, като общо правило е, че трябва да се издишва когато тялото се свива и трябва да се вдишва когато тялото се разширява или отваря. Но като цяло, човек трябва да вдишва дълбоко за да увеличи наличието на кислород в кръвта си.

Дишането в Пранаяма

Прана, означава жизнената сила, а “яма” означава разширяване и удължаване. Пранаяма е разширяването на жизнената сила чрез контрол на дишането. / Айенгер, 2002г./ В медитацията ние пасивно използваме дишането, но в Пранаяма, активно контролираме дъха си чрез различни техники, използвани и разработени от древните индийски йоги. Много различни техники и методи на Пранаяма са открити и развити с различни цели, например за нагряване на тялото, или за охлаждане на тялото, или за пречистване на белите дробове, или за успокояване на ума.

Въпреки това, основното начинание в Пранаяма е Садхака (практикуващ) да се научи да задържа дъха си (Кумбхака), дълго чрез един спокоен, контролиран и систематичен начин. Това, в крайна сметка, може да доведе до Кевала кунбхака- състояние, при което дишането става по естествен път, задържано, без никакво усилие. Резултатът е Самадхи и Кайваля (абсорбация и еманципация).

Заключение

Дишането съдържа Прана, или жинената сила без която животът е невъзможен. Но дишането може да се използва и като средство в Асани, Пранаяма и Медитация, за постигане на по-високо състояние на съзнанието. В идеалния случай, ние трябвва да сме наясно, на съзнателно ниво, със всяко едно наше вдишване през целия ден, тоест то да бъде осъзнато. Което, по ирония на съдбата, би довело до върховно дихателно майсторство в задържането на дъха. По думите на Свами Шанкарананда Гири, дъхът е нашия истински Гуру, или нашият Сатгуру. Ето защо, всеки човек, вече е Гуру, независимо дали го е осъзнал или не. Така че, да следвате вашия Гуру, означава да следвате дъха си с всяко вдишване и издишване.